Писмо до адв. Милчев относно назначаване на емигранти на работа

Привет, адв. Милчев!

В следствие на емигрантската вълна от Украйна сме поставени в ситуация,в която колеги козметици от Украйна търсят работа на нашия пазар на козметичните услуги.Обръщаме се към Вас с молба за становище относно правния аспект на тази ситуация!

Кои са законите и законовите актове уреждащи пребиваването на чужди граждани в РБългария,правилата и условията ,при които могат да бъдат назначени на работа?

Кои са министерствата и ведомствата отговарящи за прилагането на горепосоченото и от чиито решения,наредби и заповеди би зависела евентуална промяна на реда с оглед ситуацията?

Има ли Рбългария споразумение за признаване на образователния ценз на гражданите от Украйна у нас?

Какъв е реда за синхронизиране на образователния ценз на козметици учили и завършили на територията на Украйна и Русия? Благодаря Ви предварително!

Приятна вечер

О Т Г О В О Р

Във връзка с Вашите въпроси, даваме следното становище:

Процедури за достъп до българския пазар на труда:

Украинските граждани могат да получат достъп за полагане на труд по следните процедури:

1. Заетостта на хора, които притежават необходимите документи, удостоверяващи български произход, се регламентира с регистрация в Агенцията по заетостта. Те трябва да имат и трудов договор с местен работодател за период от минимум 6 месеца. Граждани на трети държави, които са лица от български произход и законно пребивават на територията на Република България, могат да упражняват заетост на територията на Република България без разрешение за работа и след регистрация в Агенция по заетостта /АЗ/ до получаване на разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България. Условията и редът за регистрация на заетостта на лица от български произход са определени в Раздел VII „Регистрация на заетост на граждани на трети държави” на правилника за прилагане на ЗТМТМ. Регистрацията на заетостта се извършва при спазване на следните условия: Гражданинът на трета държава е лице от български произход и притежава документи, удостоверяващи българския му произход по реда на Закона за българите, живеещи извън Република България, както и чужденецът да има трудов договор, сключен по условията на българското законодателство с местен работодател, сключен за срок от минимум шест месеца, съгласно чл. 11, ал. 5 от Правилника за прилагане на ЗЧРБ.
2. Украинските граждани имат право на сезонна работа до 90 дни в селското, горското и рибното стопанство, хотелиерството и ресторантьорството в България без прекъсване в рамките на 12 месеца. За целта е необходима регистрация в Агенция по заетостта въз основа на подадена от работодателя декларация. За сезонна работа до 90 дни без прекъсване в рамките на всеки период от 12 месеца се извършва регистрация в Агенция по заетостта /АЗ/ въз основа на подадена от работодателя декларация и при спазване изискването на чл. 24л от Закона за чужденците в Република България, чужденецът да притежава валидна виза за целите на сезонната работа, когато такава се изисква. Регистрацията за сезонна работа се извършва при спазване на следните условия:
   1. 1. по Списък на икономическите сектори, включващи дейности, изпълнението на които зависи от смяната на сезоните, утвърден от министъра и труда и социалната политика. Актуалният списък е утвърден със Заповед РД-01-47/17.01.2017г. на министъра на труда и социалната политика, като в него са включени два сектора: селско, горско и рибно стопанство; хотелиерство и ресторантьорство.
      2. когато предлаганите условия на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд;
      3. работодателят е осигурил на сезонния работник подходящо, отговарящо на всички изисквания за безопасност и здраве, жилище до изтичане на срока на договора. За ползването на жилището сезонният работник сключва договор за наем, като наемната цена на жилището трябва да е съобразена с получаваното от сезонния работник възнаграждение и с качеството на жилището;
      4. работодателя е задължен да покрие за своя сметка транспортните разходи от мястото на произход на сезонния работник до работното му място в Република България и обратно, както и разходите за задължителните здравни застраховки и осигуряване на сезонния работник. Наемната цена на жилището и транспортните разходи не могат да се приспадат от възнаграждението на работника;
      5. процедурата изисква регистрацията в АЗ да се извърши преди началото на заетостта на чужденците на територията на страната.
3. Украинските граждани, които са подали молба за международна закрила и производството не е приключило до три месеца от подаването на молбата поради независещи от тях причини, имат право да работят в България без разрешение за работа до приключването на процедурата. Декларирането на заетостта на украинци, ползващи се с права по Закона за убежището и бежанците се извършва от местния работодател, който ги е наел с трудов договор. Граждани на трети държави, които са подали молба за международна закрила и производството не е приключило до три месеца от подаването на молбата поради независещи от тях причини, имат право на достъп до пазара на труда и могат да упражняват трудова заетост на територията на Република България без разрешение за работа, след деклариране на заетостта в Агенция по заетостта /АЗ/ за срок до приключване на производството по реда на Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Декларирането на заетостта се извършва от местен работодател, наел по трудово правоотношение по смисъла на Кодекса по труда, граждани на трети държави, ползващи се с права по чл. 29, ал. 3 от ЗУБ.
4. Украинци и членове на техните семейства с предоставено право на убежище или с предоставена международна закрила в България имат право да работят у нас без разрешение за достъп до пазара на труда. Лицата, които имат статут на бежанец или хуманитарен статут, могат да се регистрират като търсещи работа лица в дирекция „Бюро по труда” по постоянен или настоящ адрес на пребиваване.

Нормативни актове и органи

Във връзка с въпросa Ви кои са нормативните актове, които уреждат пребиваването на чужденци. Това са Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност, както и правилникът за прилагането му, Закон за чужденците в Република България, Закон за убежището и бежанците. Министерствата и ведомствата отговарящи за прилагането на нормативните актове са Министерство на труда и социалната политика, по-конкретно Агенция по заетостта и Бюро по труда, а също така и Дирекция „Миграция“.

Признаване на дипломи и свидетелства за професионална квалификация

Съгласно Наредба за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища право на признаване на придобито висше образование и на завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища имат български граждани, чужденци и лица със статут на бежанци, които са се обучавали във висши училища, създадени и функциониращи по законоустановения ред в страната, в която е придобито висшето образование, или са завършени периодите на обучение.

Украинска диплома за висше образование се признава в България по начина, по който се признават всички дипломи, издадени в чужбина, а именно:

1. Дипломата се превежда от украински на български език.
2. След като е преведена, дипломата се легализира. Тъй като имаме сключен договор за Правна помощ с Украйна, не е нужно дипломата да има заверка с Апостил.
3. Вече легализираната диплома се подава за приравняване към българското оценяване в НАЦИД.

Съгласно Член 6 от СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КАБИНЕТА НА МИНИСТРИТЕ НА УКРАЙНА ЗА ВЗАИМНО ПРИЗНАВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, НАУЧНИ СТЕПЕНИ И НАУЧНИ ЗВАНИЯ (ОДОБРЕНА С РЕШЕНИЕ № 630 ОТ 3 СЕПТЕМВРИ 2001 Г. НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ. В СИЛА ОТ 24 ЮНИ 2002 Г.) документите за професионална квалификация, издадени от професионални училища, професионални гимназии и професионални колежи в Република България, и документите за професионално-техническо образование, издадени от професионалнотехнически учебни заведения в Украйна, по еднакви или сродни професии и квалификационни нива, се признават взаимно.

Признаването на документите за образование, научни степени и научни звания се извършва в съответствие с изискванията на действащото законодателство на Република България и на Украйна. Взаимното признаване на документите, може да не бъде извършено, ако се установят съществени различия между тяхното съдържание и съществуващите изисквания за придобиване на образователни степени, научни степени и научни звания в съответната страна.

В Закона за признаване на професионални квалификации се уреждат условията и реда за признаване на професионални квалификации, придобити в други държави членки и в трети държави, с цел достъп и упражняване на регулирани професии в Република България, както и условията и реда за частичен достъп до упражняване на регулирана професия и признаването на стаж за усвояване на професията в друга държава членка. Законът се прилага за гражданите на държави членки и на трети държави, които са придобили професионални квалификации в други държави членки и в трети държави и желаят да упражняват регулирана професия в Република България като самостоятелно заети или като наети лица. Съгласно същия закон граждани на държави членки, които притежават доказателства за професионални квалификации, придобити в друга държава членка, могат да упражняват регулирана професия в Република България в съответствие с българските закони.

Заключение

Към настоящия момент няма специална процедура за бежанците от Украйна, а действат тези, които се отнасят за гражданите на трети държави извън Европейския съюз за пребиваване и работа. В срок до две-три седмици се очаква на законодателно ниво да бъде даден статут на временна закрила за срок от една година на украински граждани, за който срок, те ще получат статут като на български граждани за работа и пребиваване, което ще облекчи условията за полагане на труд.

При допълнителни въпроси оставаме на Ваше разположение.

Поздрави!

–

Александрина Александрова,

адвокатски сътрудник